Още първите хора са познавали безценната му сила. Опитите за

 Още първите хора са познавали скъпата му мощ. Опитите за основаване на ухания от миризмите на растенията и земята гълтам напъните на генерации жреци, магьосници, алхимици, майстори парфюмери, та чак до актуалните специалисти от ултрамодерните лаборатории. Целта на всички е една - нов метод за добиване на миризми, нова технология за произвеждане, ново благоухание, нова магия. Защото основаването на парфюма е изкуство и пристрастеност, а историята му през вековете е не по-малко вълнуваща и изненадваща.

Метаморфозите

 През вековете " тялото " на парфюма претърпява същинска трансформация. В началото, най-малко познатото ни начало, а то е прекомерно друго от актуалната визия – в стъклено шише с капачка, от омотаните с билки и смоли ароматни факли през маслените кадилници в храмовете и розовата вода на Авициена до " Шанел 5 " има в действителност дълъг път.

Кафето - непосредственост и приятност, пред които няма граници

 Самата дума парфюм е производна от латинския израз per fummus, което значи " посредством дима ". И това е най-ранната форма на добиване на ароматите – посредством горене на треви и смолисти субстанции. За това се описа в епоса за Гилгамеш. Пак оттова разбираме, че преди към 5000 години шумерите мажели косите си с благовонни масла, масажирали тялото си, излежавали се във вани с масло от жасмин, перуники, зюмбюли, а от кадилниците се носело упойващото благоухание на кедър. От същото време са и първите достоверни сведения за уменията на хората да извличат ароматни субстанции от растения и скотски артикули. Асирийците, по-късните поданици на тези региони, също принасят своя дял в познанията за извличането на миризми, оставяйки ни подробни указания за майсторене на ароматни смазки. В античните текстове на индийските веди също се приказва за благотворното влияние на розовото масло и етеричното масло от индийска тръстика. Доста място е отделено на мощното еротично влияние на тревите и маслата и в библията на изкуството за любовта – Кама Сутра.

Голямата крачка вършат египтяните

 За първи път в Месопотамия и Египет са били направени парфюми още в антични времена. По-късно романите и персийците развиват парфюмерията в изкуство. В древността парфюмът в Египет е бил в центъра на естетиката и лечението както за дамите, по този начин и за мъжете. Направата на парфюма се е считал за акт на изкуство. Майсторът се е смятал за създател, а самата специалност е била свободна и за мъже, и за дами. Процесът по основаването на парфюми може да бъде избран по релефите, оставени по стените на гробниците на жриците. Съставките, употребявани за парфюмите, са били нормално такива растения като къната и канелата.

 Древният мъдрец Плиний Старши е записал аромати като ирис, бадем и лилии в своята книга " Естествени науки " като такива, които се употребяват в обилие. Египтяните познават и неповторимите свойства на мускуса, амбрата и дуриана и силата им на афродизиак. Употребявали са се мирото, което е растителната смола от храстите и други ароматни дървесини. Като употребявани са записани и животинската мехлем, както и мускуса. Като цяло египтяните са имали много екзотични усети и в допълнение към домашно отглежданите есенции са внасяли и аромати като ладанова смола от Арабия и Източна Африка, галбан от Персия и по този начин стремежи тамян, заради невъзможността му да бъде отглеждан в Египет.

 При празници и жертвоприношения употребяват мирта и тамян, мистичната мощ, на които по-късно прави оценка християнството и ревниво употребява и до ден сегашен. Фактът, че даже в антични времена съставките са били внасяни, демонстрира значимостта на парфюма. Внасяните разновидности били скъпи и са се употребявали за потребностите на боговете или единствено за експорт.

Парфюмът е измежду най-мощните оръжия на ненадмината изкусителка Клеопатра

Разказват, че обичаният й мирис съдържал мирта, канела, кардамон, корен от перуника, лотос, шафран и риган. Специално за нея от безкрайните простори на Римската империя се доставяли редки цветя - жасмин, лавандула, даже алпийска роза и орхидеи. Според легендата прекосяването на кораба й по Нил предизвиквало същинска еуфория измежду популацията, тъй като даже платната му излъчвали лек мирис. От кадилниците пък се разнасял прословутият египетски мирис Kyphi – най-изтънченият и скъп парфюм от маслата на индийска тръстика, канела, мента, хвойна, акация и други Легендата твърди, че точно това тайнствено благоухание омаяло Марк Антоний и подчинило сърцето му на египетската кралица. Разкопките демонстрират, че още в древността смесите и количествата на парфюмите са били толкоз значими, колкото и това какъв брой дълго ще издържи техния мирис. В тези времена парфюмът е бил главен изхабен материал и разнообразни страни са водели борби кой да създаде парфюма с най-високо качество.

Трюфелът - кралската фалшификация

 Маслото от лилии е било изключително желано, което потвърждава че в древността се е очаквало някакво съблюдаване на стандарт и еднообразие. Плиний Старши разказва египетски парфюм, запазил аромата си след 8 години, а античният гръцки ботаник Диоскоридес се съгласява, че египетският парфюм надалеч превъзхожда парфюмите, правени от другите цивилизации.

 Парфюмите на Египет нормално са носили името на града, в който са били правени, или името на главната си съставна част. Съхранявали са се в стъклени или каменни съдове, като най-желаните са били от алабастър. Декорацията им е била богата и постоянно включваща бижута, с условия по пакетирането им, наподобяващи днешните условия за функционалност и атрактивност. Парфюмът се е горял като тамян, както се загатва в документи от времето на Тутмос Трети. В тях се разказват разнообразни разновидности, като бял тамян и зелен тамян. Парфюмът се е носил от естетически съображения, под формата на течни настойки от масла, или от восък и мазнини - за кремовете и мехлемите.

До Златната епоха парфюмите са били предопределени главно за елита на обществото

 Интересен факт е, че 3300 години след гибелта на Тутанкамон, в гробницата му още се е долавял ароматът на парфюм. Химичката от Месопотамия Тапути е изобретила парфюма като е дестилирала цветя и етерични масла. За задачата тя употребила цветя със мощно благоухание, което посредством дестилацията се увеличавало. Маслени парфюми на четири хиляди години са били открити от археолозите и в Пиргос. Древните хора са употребили билки и цветя, с цел да основат доста качествени парфюми. Египтяните употребили парфюми, с цел да приготвят телата на своите царе за мумифициране.

 Древните гърци, а по-късно и римляните, придавали не по-малко значение на действието на парфюма. Гърците поръсвали с уханни течности падналите в пердах войни, употребявали ги за разтривки в баните, считали ги за същински стимулант в удоволствията и пиршествата. Римските патриции и куртизантки били обхванати от облаци ароматни ухания, рецептите, за които ревностно се пазели. За производството на благовонните смеси и кремове се разгърнало същинско произвеждане, за потребностите на което доставяли първични материали от далечени земи: от Либия - рози, от Атина - теменужки, чаени рози - от Египет. С течение на времето Ориентът станал непрекъснат снабдител на ароматни подправки, уханни балсами и есенции към Европа.

Арабин открива розовата вода

 През Средновековието основният триумф на парфюмерийното занятие доближават арабите. Страстта по изучването на растителния свят, развиването на алхимията и медицината в този интервал карат източните учени да търсят разнообразни способи за добиване на есенции от растенията, като се преценяват със стадиите на луната. Експериментирайки с цветчета от рози в желанието си да откри панацея за всички заболявания, популярният академик и мъдрец Авициена открива дестилацията – прийом за обособяване на съсредоточен дестилат – на арабски " аттар ". Тази технология слага началото на модерното парфюмерийно произвеждане. Нежната и транспарантна " розова вода " на Авициена става незабавно една от най-важните експортни артикули на Изтока и се употребила за ароматизиране на най-невъобразими неща, в това число и на зърна кафе! Европа пък открива главната си суровина за производството на козметика и парфюми.

Синьото сирене - деликатност за сетивата

 Колелото постепенно се завърта и след кръстоносните походи в двора на британския крал Едуард Първи, а по-късно и при френските, италианските и испанските дворове стартират да работят домашни майстори парфюмери, които основават ароматни масла и течни ароматни смеси – праобразите на актуалните парфюми.

Унгарците прибавят алкохол

 Още една огромна крачка дели прапарфюмите от днешните – прибавянето на алкохол! Известната " унгарска вода " е направена през 1370 година за унгарската кралица Елизабета. Дали се е харесал парфюмът на кралицата не знаем, само че технологията, която разрешава на парфюма да стане по-силен и устойчив, скоро се популяризира из цяла Европа. Първият парфюм стартира да се продава през 1675 година във Франция.

Одеколонът и Бонапарт

 Доста по-сдържано се радвал на ароматизиращите средства Наполеон Бонапарт. Императорът претендирал всеки месец да получава по две бутилки от новото немско откритие – мощно ароматна и остра „ Кьолнска вода ” с лек виолетов нюанс. Eau de Cologne („ Одеколон ”), както е истинското му название, е патентован през 1709 година от братя Фарини в Германия. Представлява примес от вода, алкохол и растителни екстракти, като съотношението на съставките дефинира силата и характера на миризмата му. Наполеон предпочитал да го употребява заран след бръснене. Заради мощното му дезинфектиращо деяние постоянно в полеви условия го употребявал и за култивиране на раните на офицерите.

 По-късно, през XIX вeк, се появяват и първите огромни имена-марки в парфюмерията – Жан Гарлен (Guerlain), Франсоа Коти (Coty), Ърнест Делатрьоф (Caron) – бащите на актуалната парфюмерия, които основават някои от основополагащите теории в науката за парфюмите. От този миг производството на парфюми се трансформира в промишленост. До началото на XX век няма разлика сред женски и мъжки парфюми. Мъжете се поливат с парфюми, тъкмо както и дамите, и по никакъв начин не им отстъпват в размаха на приложимост на ароматни води и козметични кремове. Аристократите обожават ароматизирани камизоли, ръкавици, панталони. А Людовик XV и неговата любимка мадам Помпадур били известни с това, че претендирали освен облеклата им, само че и всички движимости в дома, мебелите, а даже и гоблените да ухаят на парфюм. Френската гражданска война, макар големите разтърсвания, които провокира в обществото, по никакъв начин не понижава известността на парфюмите, даже в противен случай – появяват се нови аромати с настоящи заглавия – Parfum de guillotine ( " Аромат на гилотина " ) и A la Nation ( " За нацията " )! Първият популярен парфюмерист пък е Франсоа Коти, който отваря магазин за парфюми в Париж в края на XIX в., в същото време и създава, като най-успешните са L`Origan, Chypre u L`Aimant.

 Развитието на органичната химия дава разните синтетични материали, които, комбинирани с огромния избор естествени аромати, водят до изкуството на парфюмерията, каквото го познаваме през днешния ден. През 1921 година френската модистка Габриел - Коко Шанел, пуска лична марка парфюм, наименуван " №5 ", тъй като бил петият в редичката от образци, който й показва парфюмеристът Ернест Бо. Този парфюм е един от най-продаваните в света.

Малките стъклени шишенца се употребяват още от антични времена за предпазване на парфюми

 Ползват се и през днешния ден, само че дизайнът им е друг. По-рано те са били с доста обикновен дизайн, до момента в който през днешния ден се обръща огромно внимание точно на него, тъй като той диференцира една компания производител от друга. Лъскави, извити и с внимателен дизайн - това са моделите, желани през днешния ден от парфюмерийните компании. Гърците в антични времена са употребили красиви опаковки, с цел да носят своите парфюми, а Романите са предпочитали скъпоценните камъни за тази цел. Контейнерът, в който се съхранява парфюмът, е доста значим. В множеството от случаите дизайнът на шишенцето с парфюма е определящ дали той да бъде поръчен, или не, без значение от неговия мирис.

 Парфюмите се трансфораха в нещо доста значимо през последните няколко века. В антични времена те са употребени основно от богати хора, само че през днешния ден съвсем всеки употребява парфюм, с цел да излъчва прелестен мирис. Парфюмите през днешния ден са в стотици хиляди типове и ухания. За множеството хора парфюмът се е трансформирал в автограф, себеизлияние, част от чара им. Парфюмите постоянно са в пристрастеност. Търсенето им не понижава, без значение каква рецесия претърпяваме, защото всеки обича да има парфюм в своя дрешник.

Инфо: www.highviewart.com